Станислав Вълчев е от Пазарджик, понастоящем учи в първия колеж на обединения свят - UWC Atlantic. Яви се уверен на селекцията, впечатли комисията със своите идеи, планове и знания и също така уверено зае първото място в класацията с другите стипендианти.

 

Какво си помисли, когато прекрачи прага на UWC Atlantic? 

Пристигнах в UWC Atlantic около полунощ, тъй като полетът ми беше доста късен, а и от летището имаше три часа път автобус до училището. Влачейки два тежки куфара, аз бях посрещнат пред общежитието си от шумна и развълнувана тълпа, неговите обитатели. Всички ме посрещнаха топло и гостоприемливо като едно голямо семейство. Помислих си: “Където и да съм отишъл, със сигурност ще е едно незабравимо преживяване!“. 

Каква е базата, в която се намираш? 

Базата на колежа представлява огромен кампус, разположен на брега на Бристолския канал. Учениците живеят в 7 къщи, разпръснати из целия капмус. Основна забележителност на UWC Atlantic е замъкът „Св. Донат“ и неговите тераси, построени през 13 век. В замъка се помещават столовата, училищната библиотека, Great Hall, залата „Bradenstoke” (Bradenstoke Hall) и учебните стаи по хуманитарните предмети. Кампусът също разполага със студио/помещение за изобразителни изкуства, музикално студио, аудитория и академични сгради. Останалата част от кампуса е заета от големи тревисти площи („полетата“), гора и морския бряг. 

В какво премина първият ти ден в колежа?

Първият ми ден в UWC Atlantic премина доста бързо, тъй като беше доста зает. Имах първата си среща с tutor-а си, където се запознахме и ми беше разяснено каква е ролята му. После имахме церемония за посрещане (церемония за начало на учебната година) и обстойна обиколка из училищния кампус. Останалата част от свободното си време прекарах в запознаване и опознаване на хората в моята къща (boarding house). 

Кои предмети избра да изучаваш?

На високо ниво избрах да изучавам биология, химия и глобална политика, а на стандартно – английски език и литература, испански (ab initio) и математика (анализ и подходи). Предметите ми на високо ниво са свързани с мисъл за това, коeто искам да изучавам в университета: медицина, фармация, биохимия или сходна на тези специалност. Обучението в Уелс по IB е доста по-различно като начин на преподаване от това в България. Например по научните предмети редовно имаме лабораторни упражнения, където прилагаме научения материал, по английски език и литература гледаме и анализираме филми и реклами, а по глобална политика се фокусираме върху т.нар. “case studies” (казуси) свързани с политически събития от последните 10-15 години, чрез които изучаваме ключови за предмета идеи като власт и суверенитет. Всички тези неща са новост за мен, която, макар досега не бях срещал в обучението си в България, прави обучението по-интересно и интерактивно. 

Как прекарваш времето си извън класната стая?

Времето ми извън класната стая е запълнено с различни дейности. Участвам в клуба по бягане и в клуба по биомедицински науки. Част съм и от инициатива в колежа, наречена “Dialogue & Peacemaking”. Участвам още и в няколко от училищните съвети като Platform 6 и Peace Council. Отделно от тези ежеседмични занимания участвам и в най-различни събития организирани от колежа и моите съученици. 

Има ли носталгия по дома и как се справяш с нея? 

„Носталгия“ не описва точно чувствата, които изпитвам по дома. По-скоро бих казал, че семейството и приятелите ми ми липсват, но и че също преживяването в UWC Atlantic е една нова стъпка в живота ми, за която не съжалявам. Нямам търпение да се прибера за зимната ваканция и да се срещна отново с близките си и да разбера как UWC преживяването е променило мен, и как познатата обстановка у дома се е променила, докато ме е нямало. Разбира се, често се чувам и поддържам контакт с родителите и близките си приятели :). 

Как рефлектират новите приятели от други страни върху формирането на твоя мироглед?

Запознаването с хора от всички краища на света, идващи от различни социално-икономически обстановки, със сигурност е един от най-вълнуващите аспекти на колежа и на UWC като цяло. Това многообразие на гледни точки проличава и става съществено най-вече при дискусии със съученици на теми като културни норми, полови норми, сексуалност, расизъм и т.н. При подобни дискусии и разговори винаги научавам нещо ново, било то лично мнение, различна културна гледна точка или нищо друго. Смятам, че подобни гледни точки ми спомагат да разбера различните страни на дадена тема и че никога нещата не са черно-бели. 

С какви очаквания замина и оправдаха ли се те?

През лятото, преди да замина, гледах доста клипове от сегашни ученици и бивши възпитаници на колежа, свързани със съвети за новопристигащите ученици. Всички повтаряха едно и също нещо: „Нямай очаквания“ или “Не идвай с никакви очаквания“. Реших да ги послушам и се постарах да нямам грандиозни очаквания. Сега мога да кажа, че този съвет е напълно правилен: смятам, че всеки, който е на път да престъпи прага на UWC Atlantic, не трябва да има специфични очаквания, а просто да е готов да преживее нещо, което сам-самият не би могъл да си представи. Преживяването тук е нещо неописуемо, уникално по един странен, но много красив начин. 

Какво те следва оттук-нататък в UWC Atlantic? 

Оттук-нататък в UWC Atlantic ме следват две натоварени години. IB-то не е лека академична програма и изисква доста самоотговорност, организираност и учене. Извънкласните ми дейности също са предизвикателни, но по начин, който ще ме провокира да действам по-находчиво, смело и креативно. Разбира се също ме очакват две години, пълни с различни културни събития, дълги нощи с приятели, в които дискутираме всякакви теми, партита и незабравими спомени.  

Какво ще последва след двете години в колежа? UWC ще успее ли да ти помогне в постигането на мечтаната реализация? 

Засега планът ми е след двете години в UWC Atlantic да следвам медицина или фармация във Великобритания, САЩ или Ирландия. Обмислям и възможността за gap year след Атлантик като възможност, но не знам все още с какво бих искал да се занимавам през това време. Каквото и да избера, смятам, че UWC е един важен инструмент, който ще ми помогне да постигна каквото желая. Макар и само за два месеца в UWC засега, виждам промяна в мен самия, която не би била възможна, ако не бях излязъл от зоната си на комфорт и не бях постъпил тук.