Нестандартното име не е единственото, което обозримо се забелязва в това талантливо момиче. От нея разбрахме по нещо за музиката, биологията, химията и забавлението, което ги свързва. Рая Фей разказва за селекцията, колежа, който е избрала, и своите очаквания за UWC.

В своята апликация бе посочила, че Биологията, Физиката и Английският са любимите ти предмети. В програмата на UWC трябва да избереш три учебни предмета на по-високо ниво заради IB дипломата – с тях ли ще продължиш?

След малко повече проучвание, разбрах че, за жалост, не бих  могла да взема Биология и Химия, защото съвпадат под една и съща графа.  В бъдеще бих искала може би  да се занимавам с медицина, мисля, че по-добрият избор за мен би бил Биология, която бих взела на високо ниво. Бих желала също така да взема Математика на високо ниво. И все още не съм сигурна дали бих предпочела Музика, или Английска литература като финален предмет като по-сложна материя.

 Обичаш да пееш, пишеш стихове и текстове - UWC е възможност да изявиш себе си в широк артистичен спектър – разучи ли извънкласните занятия и най-вече тези, свързани с изкуството? 

За мен би било много интересно да се занимавам с неща, чужди за мен. Много бих искала да опитам керамика, плетене и готвене, защото това биха били завладяващи и нови начини да тествам креативността си. Също така би ми било интересно да разуча повече за програмата Изкуство в обществото и да видя по какъв начин бих могла да допринеса. 

„Не мога да пренебрегна факта, че UWC Dilijan също привлича вниманието ми. Особено това, че колежът се намира в планината и е в близост до Национален парк. Природата е изключително важна за мен. Работя най-добре сред нея, било то когато имам нужда да се съсредоточа за по-конкретни неща в живота или когато трябва да се измъкна от себе си и да бъда креативна. Така че да имаш шанса да живееш и учиш в провинцията, е много привлекателно. Със сигурност обстановката в селото, фокусът върху многообразието и участието в местната общност, както и голямото разнообразие от налични програми за наука и изкуства са огромно предимство.“ Това бяха думите ти за колежа, в който си приета. Как реагира, когато новината за приема ти достигна до теб?

Беше ми предложена позиция в Чангшу, Китай и Дилижан, Армения. Когато разбрах какви са ми опциите, мислех, че отговорът е ясен. В кандидатурата си бях поставила Чангшу на второ място и, естествено, бях решена да приема позицията там. Имах два дни да реша, но не бях притеснена, бях сигурна в решението си. След като споделих новината с всички близки и получих много (ама много) различни мнения по въпроса, осъзнах, че това решение определя следващите две години от моя живот и не трябва да бъде вземано с лека ръка. След дълги часове гледания на влогове, четене на блогове и говорене с ученици от двете училища разбрах, че Китай е прекрасно място, което може да предложи много, но не беше мястото за мен и че главната причина да искам да бъда част от него е страстта ми към Азия. Това решение беше “very out of my comfort zone” . Да си сменям мнението толкова бързо, не е присъщо за мен. Дори не бях споделила с родителите си, разбраха за финалното ми решение, когато се срещнахме с Националния комитет. Когато го казах на глас, разбрах, че е правилното решение и видях как UWC вече започва да ме променя. 

Докато разбера дали съм официално приета, вече бях влюбена в UWC Dilijan. Разбира се, цялото щастие беше малко прибързано понеже нищо не беше сигурно, но идеята да уча и живея там беше програмирана в мозъка ми и това беше центъра на ежедневните ми размишления. Когато майка ми съобщи за приемането, не започнах да викам или скачам, а просто се усмихнах, защото знаех ,че това няма да са само две от наи-забавните години от живота ми, но и едни от най-предизвикателните (разбира се, вътрешно виках). Оттогава се занимавам главно с проучвания и запознанства с целия UWC свят и нямам търпение да бъда част от него.

На въпроса „Какви са ти плановете след завършването?“, ти бе отговорила доста различно и интересно – спомена, че искаш да помагаш. Но тази помощ има различни хоризонти. Какви точно са те и кой от тях ще последваш?

Откакто бях малка, винаги съм искала да помагам. Аз съм много директен човек и за мен помощ означаваше изцеление. Мислех, че единственият начин да допринеса наистина, е да помагам на хората да преодоляват физическата болка, решавайки загадката на проблемите им и да ги коригирам незабавно. Цял живот съм искал да бъда лекар. Бях развълнувана от идеята да мога да намирам причината за болката на някого и да я премахвам. Не само знаех какво бих искал да стана, но бях и толкова конкретна ,че да съм сигурна, че ще бъда хирург. 

Облягайки се на директната си перспектива за живота, аз виждах смисъл единствено в самите физическа помощ и лекуване на човешкото тяло. С времето и опита осъзнах, че помощта може да бъде предоставена по толкова много начини и в толкова много аспекти на живота. Виждайки хората да са несигурни за своето тяло, сексуалност, раса, социално положение и т.н. и осъзнавайки как това може да им попречи да се развиват в нещата, които обичат, ме накара да се отворя към нови идеи. Видях как музиката може да помогне на хората в депресия или как спортът може да повдигне самочувствието и да помогне на хората с концентрацията. Открих нуждата да се ровя по-дълбоко в човешките потенциали. Желая да проучвам и да започна да разбирам как хората се влияят от произход, социална среда и обстоятелства.

През последната година се интересуват все повече от психологическия аспект на изцелението и помощта. Силно съм заинтригувана от “social work and studies”. 

Като обобщение за плановете ми след гимназията, бих казала, че сърцето ми все още се крие в здравните науки, но със сигурност със силен интерес към психологията.

С какво очакваш да се сблъскаш в UWC Dilijan през есента? Кое чакаш с най-голямо нетърпение и кое с малко притеснение? 

За мен IB системата е нещо напълно ново и много различно от всичко с което съм се сблъсквала досега и това е причината то да е нещо, което очаквам с нетърпение, но и от което ме е много страх. Разбира се, също така, тръпна в очакване да се запозная с толкова много различни хора и култури, да живея сред природата, в различна обстановка от големия град и да разгледам и опозная тази напълно нова за мен държава.

Коя част от селекцията ще запомниш най-ясно?

Не знам дали това може да се счита за “част от селекцията”, но със сигурност ще запомня много добре всички периоди между различните етапи на селекцията. Стресът беше изключително висок и резултатите бяха единственото нещо, за което мислех с дни. 

Но ако говорим за официална част, със сигурност ще запомня най-ясно последния етап. Там имах възможността да се запозная с всички, да опозная атмосферата и да разбера, че UWC наистина е моето място.