Skip to content ↓

Миряна Иванова, UWC Pearson

Миряна е ученичка в Русе, до своя 11. клас посещава Математическа гимназия “Баба Тонка”, където успява да си спечели позиции на множество регионални и национални състезания. Сред последните ѝ многобройни успехи се нарежда и спечелването на стипендия към UWC Pearson, Канада.

Как се кандидатства за подобна селекция - с вярата, че ще стигнеш до финала въпреки всичко, или с малки стъпки и мъничко притеснение на всеки етап?

В селекция като UWC се кандидатства с желание и целеустременост. Това “правило” за мен важи за всяко нещо, което правя. Силно вярвам, че точно това ми помогна да премина през селекцията успешно. Аз още от самото начало вярвах, че имам място в тези колежи, че мога да се справя с предизвикателството, наречено селекция. Вярвах, че мога да се преборя с една апликация и един тест. И ето, че вярата ми “помогна” малко на реалността и съвсем скоро се отправям към едно ново приключение, наречено Pearson College. 

С какво UWC Pearson успя да те заинтригува? 

Като любител на природата, UWC Person първоначално ме впечатли с невероятния си кампус. Огромното различие между Канада и България също много ме заинтригува. Разглеждайки повече за колежа, четох, че ориентирането е възможно (и силно се надявам да е така), което мен силно ме привлече, защото спортът и в частност - спортното ориентиране, е огромна и наистина важна част от живота ми. Морските науки, които се преподават единствено в този колеж, ми помогнаха да направя избора си кой колеж най-силно ме влече.  

Кои дисциплини избра да изучаваш и на кои нива?

Ух, предметите хаха. Обикновено вземам доста трудно решения. Това решение също бе взето доста трудно. Засега, подчертавам засега, съм решила да взема Театър, Английски език на високо ниво, Френски език, обмислям Математика, като се чудя и между Глобална политика и икономика. Радвам се, че в колежа има възможност да смениш изборите си в началото на годината, след като си влязъл в два-три различни часа и си разбрал кое те влече повече. Така че ще ви държа в течение с изборите си. 

Обичаш да планираш своите активности и знаеш как да ги разпределяш в календара. Сформирала ли си вече план как ще се прекарват дните в колежа, или това ще се случи след пристигането ти в Канада?

Календарът ми, както казахте, е доста препълнен. Летя от ангижемент към ангажимент и определено не ми е скучно. Логично, графикът ми за Канада също е пълен. Пълен с усмивки, нови запознанства, приятелства и запомнящи се моменти. Да, предвиждам и доста учене и усилени тренировки, но смятам да планирам графика си спрямо хубавите междукултурни моменти и новите знания за други националности.

Какво очакваш да получиш от колежа - и обратно: какво очакваш, че колежът ще изиска от теб?

Първо, гледам да нямам огроомни очаквания, за да не се разочаровам. Въпреки това, липсата на очаквания е невъзможна, таа.. От колежа очаквам нови емоции, знания. Запознавайки се с голяма част от българските възпитаници на UWC, вече очаквам и да променя някои от вижданията си и.. по Коледа, като се върна, нашите да са леко учудени, хаха.

Изпитваш ли притеснение, че за първи път ще прекараш дълго време в една непозната, наситена с множество култури и националности атмосфера? 

Притеснението винаги го има, но не мисля да му давам сила да ми попречи на хубавите, нови емоции. Със сигурност животът в колежа ще е страшно различен от този сега, независимо, че ежедневието ми сега е много пъстро. Не се притеснявам от това, че ще съм в междукултурна среда, напротив даже! Та това е една от причините, поради които отивам! Независимо от това, притеснение има, но то се отнася до това да не засегна някого с “невежите” си знания за неговата култура или начин на живот, защото “скандали” от такъв тип са абсолютно излишни. Затова една от целите ми е да науча повече за всяка една култура, хем да избягвам да нараня някого неволно, хем да науча нещо ново и полезно за себе си.

Притесняваш ли се от вероятни сблъсъци на мнения и възгледи в колежа?

Такива най-вероятно ще има, но съм нагласила очакванията си към положителната страна. Като изключим идеалистичните ми надежди, се притеснявам от такива сблъсъци, не защото не са хубаво нещо. Напротив! По този начин научаваме страшно много за културата, интересите на другия. Притеснява ме единствено това да не се случва прекалено често в тесен кръг - със съквартирантките и по-близките приятели в началото. Но, независимо от притеснението, вярвам, че от всяко едно такова неразбирателство може да излезе нещо положително.

С кои три думи би описала очакването да пристигнеш в UWC Pearson? 

 Истински непредсказуемо приключение!